Есенен ден. На младите брези, жълти, със златист оттенък, листа. Пожълтялата трева вече беше покрила земята. В края на гората пасеше стадо, малко момче пастир. Но изведнъж фашистки самолет прелетя, насочи колата на земята, той стреля силно от картечницата си.
Момчето падна на земята, главата му е заровена в окосена трева, в неестествена поза. Един куршум го удари право в главата. Притисна бузата си към сухата трева, прилепнала здраво към студената земя. Ръката му е изпъната. Шапката и камшикът на овчаря лежат отстрани. Близо до момчето, на задните му крака е куче. Тя вие дълго от тъга, прерязвайки степната тишина с вика си.
Това е вой за неизпълнени надежди и за разбития живот на неговия приятел.
Само преди малко оловен душ от куршуми спря живота му. Фашистки самолет се вижда как лети над поле от зимни култури. Той постепенно се крие в далечината на ясно и ясно небе, крещи за спокоен живот. Художникът го представи като малък, като ясно разбра, че той е непознат в тези части.
Стадото животни избяга от стрелбата, но започва да се сближава с пастира си. Фашистки куршум докосна две крави и теле, лежащо сред брези. Овцете изгубиха бродене около пастуха си. На фона на спокойна есенна природа, извършеното престъпление изглежда жестоко и чудовищно.
Неслучайно Пласт избра есенния период, който тръгва с тъжната му красота, трагичните събития от смъртта на малка овчарка. Описаната природа се възприема от зрителя като лиричен съпровод на тъжна, тъжна песен, изпълнена с дълбока трагедия.
Поглеждайки снимката, сълзи се търкалят и юмруците стискат. Омразата и гневът се раждат към мразещи фашисти. Усещате болка и негодувание заради разкъсания живот на малко момче. Този сюжет на картината е трудно да се забрави. Картината е наситена с тишина, сред която избухва драматичният характер на войната.
Като вечеря снимка Серебрякова
