Картината на Моне „Ъгълът на градината в Монгерон“ е рисувана през 1876-1877 г. Сега тя се съхранява във фондовете за събиране на Държавния Ермитаж.
Поглеждайки снимката, очите ни отварят красива, тиха градина с някои мистерии и гатанки, скрити в гъсталака. Буйните и луксозни храсти цъфтят ярки, цветове: оранжево-червени и жълти нюанси.
Изглежда художникът е прилагал бои по хаотичен начин. Картината е доминирана от жълтеникаво-зелени тонове, създаващи илюзията за реалността, сякаш не е писано изображение, а снимка. Зелените нюанси придават на градината дъх на пролет и топлина.
Изглежда цветовете си играят помежду си. Те се удвояват, разделят на нюанси, образувайки характерния за това произведение цвят.
Градината изглежда като красив отворен букет: изразителен, ефирен, пищен. Цветово предаване В същото време и реалистично, и изразително. Пейзажът е като скица на скица, създадена от художник за кратък период от време. Оттук и усещането за импресионизъм, светлина, светло и слънчево настроение.
Може би някой ще си помисли, че на снимката липсва малко яснота, острота, поради факта, че изображението е постоянно в движение. Впечатлението на неясни, плаващи фигури, мистериозни и призрачни. Самото осветление в творението е малко приглушено, може дори да се каже здрач.
Картината създава у зрителя впечатление за мир, спокойствие. В него няма суетене и ежедневни проблеми. Това място е истински кът с спокойна природа и премерен живот, тишина, любезност, чисти чувства и мисли.
Дори самите цветове на снимката са леки, чисти и отворени, без никакви цветни експерименти. Но все още не може да се каже, че изображението се оказа твърде просто. Благодарение на импресионизма пейзажът изглежда истински, солиден и сложен.
В градината растат голямо разнообразие от цветя и зеленина. Градинските дървета заемат по-голямата част от пейзажа. Образът им е хипнотизиращ, потапящ зрителя в мекия комфорт на красивите им форми. Подобно на облаците, те носят лекота и проветривост, изпълвайки цялото пространство. Освен това картината е близка до самата реалност, понякога дори я засенчва със своята красота и яркост.
Картината Мария Магдалина
